Терапевтични програми

Схема терапия

Какво е схема терапия?

Схема терапията е интегративен психотерапевтичен подход за личностна промяна, който съчетава най-добрите аспекти на когнитивно-поведенческата терапия, психоаналитичната и гещалт-терапията.

Схема-терапията е разработена от Джефри Янг в средата на 80-те години на миналия век с цел да помогне на хора с хронични проблеми, неповлияващи се от традиционните методи на когнитивно-поведенческата психотерапия. Приложението и е предимно при личностови разстройства.

Схемите са съвкупност от спомени, емоции, когниции и телесни усещания. Поведението се управлява от схемите.

Дж. Янг дефинира ранните маладаптивни схеми като модели, които се формират в детството в резултат на дисфункционални преживявания с родители и връстници. Те се развиват, когато основните потребности на детето като сигурност, любов, внимание и приемане не са удовлетворени адекватно.

Някои примери за схема модели са: " Аз съм непривлекателен, необичан", " Аз съм пълен провал", "Хората не се интересуват от мен", "Нещо лошо ще се случи", "Хората ще ме изоставят", "Никога няма да съм достатъчно добър" и т.н.

Схемите определят начина по който интерпретираме света и отношенията с другите. Те са причина за това да реагираме или не реагираме в определени ситуации, да се държим по начин който наранява нас или другите, да се държим неадекватно.

Идентифицирани са осемнайсет схеми групирани в пет области, свързани с основните емоционални потребности. Тези области са: Отхвърляне; Нарушена автономност; Нарушени граници; Ориентираност към другите и Свръхбдителност.

Схема терапията е задълбочен подход при който се определят основните незадоволени потребности на клиента от детството, както и нездравословните вярвания, които се отразяват на живота му днес.

Терапевтичния процес, който е по-дълъг във времето в сравнение с когнитивно-поведенческа психотерапия се състои от две фази:

  1. Оценка. Идентифициране на схемите; Обучение.
  2. Промяна. Използват се различни интерперсонални, емпирични, когнитивни и поведенчески техники за промяна на дългогодишните негативни мисловни и поведенчески модели в здрави алтернативи.

Област на схемите:

Отхвърляне

Клиентите със схеми от тази област имат очакването, че потребностите от сигурност, безопасност, грижа, разбиране, приемане и уважение няма да бъдат посрещнати адекватно. Типичният семеен стил е отчужден, студен, отхвърлящ, ограничаващ, неуравновесен. В тази област се отнасят следните схеми:

  1. Нестабилност

    Характерно е усещането за нестабилност или неустойчивост по отношение на хората от които очаква подкрепа и близост. Клиентите с тази схема имат чувството, че важните за него хора ще са неспособни да дават емоционална подкрепа, близост, сила или закрила, защото са емоционално нестабилни, неуравновесени или несигурни.

  2. Злоупотреба

    Очакването, че другите ще го наранят, ще злоупотребят с него, унижат, измамят, излъжат или ще го използват. Усещането при хора с тази схема е, че вредата е преднамерена или е в резултат от крайна небрежност.

  3. Емоционална депривация

    Характерно е очакването, че потребностите от емоционална подкрепа няма да бъдат посрещнати адекватно от другите. Тези потребности са: 1/ внимание, обич, топлина; 2/ разбиране, изслушване; 3/ сила, посока.

  4. Дефектност

    Обикновенно хората с тази схема имат чувството, че са лоши, ненужни, низши, че биха отблъснали другите, ако се разкрият. Изпитват срам от собствените си недостатъци и се чувстват несигурни в присъствието на другите. Често са свръхчувствителни към критика и отхвърляне

  5. Социална изолация

    Хора с тази схема чувстват, че са изолирани от целия свят, че са различни от другите хора и не принадлежат към никоя група или общност.

Нарушена автономност

Общото за хора със схеми от тази област е, че очакването за себе си и околните пречи на способността им да функционират самостоятелно. Типичната семейна среда е обсебваща, подронваща детската самоувереност, свръхпротективна или липсва подкрепа на детето по отношение на извънсемейната среда. Схемите, които се отнасят тук, са следните:

  1. Зависимост

    Схемата е свързана с вярването, че човек е неспособен да извършва ежедневните си задължение по компетентен начин, без значителна помощ от другите / напр. да се грижи за себе си, да разрешава ежедневните проблеми, да се справя с нови задачи, да взема правилните решения/. Често показва безпомощност.

  2. Уязвимост към увреда или болест

    Тази схема е свързана с преувеличен страх, че някаква катастрофа / медицинска, финансова, криминална и т.н./ ще се случи всеки момент и клиента няма да е способен да я предотврати. Напр. да се разболее от неизлечима болест, да стане жертва на престъпление, да претърпи самолетна катастрофа и т.н.

  3. Неразвит Аз

    Хора с тази схема имат склонност емоционално да се обвързват с другите – най- често родители, с цената на липса на пълна индивидуалност или нормално социално развитие.

  4. Провал

    Характерно е вярването за неизбежен провал или неспособност да бъде наравно с другите в различни области/ училище, спорт, кариера/. Има убеждения, че е глупав, бездарен, невежа, по-малко успял в сравнение с другите.

Нарушени граници

Обща за тези схеми е липсата на вътрешни ограничения и отговорност към другите. Хора със схеми от тази област трудно могат да бъдат убедени в правотата на другите. Затруднено е сътрудничеството с другите и поемането на отговорност. В тази област се отнасят следните схеми:

  1. Превъзходство / Грандиозност

    Включва вярването, че е по-добър от другите,че притежава специални права и привилегии и не е задължен да спазва правилата на нормалните социални взаимоотношения. Често включва претенцията, че би бил в състояние да направи или има каквото пожелае, независимо дали е реалистично и на каква цена. С фокус на вниманието към превъзходството / напр. най-успял, богат, известен и др./ Често доминира над другите, контролира поведението на другите в съответствие със своите желания и без съпричаствост или загриженост за чуждите нужди или чувства.

  2. Недостатъчен самоконтрол

    Човек с тази схема показва трудности в областта на самоконтрола, нетърпелив е да достига целите си, трудно сдържа импулсите и чувствата си.

Ориентираност към другите

В тази област фокусът е върху желанията и чувствата към другите, за сметка на собствените нужди. Клиентите с тези схеми се стремят по този начин да получат любов, одобрение или за да избегнат наказание. Типичния семеен стил е базиран на условното приемане: детето трябва да подтиска важни аспекти от себе си за да получи любов, внимание и одобрение. В такива семейства емоционалните нужди и желания на родителите, както и социалния статус са по-важни от нуждите и чувствата на детето. Схемите от тази област са:

  1. Подчинение

    Характерно е прекомерно подчинение на другите, най-често за да избегне гняв, санкции или изоставяне. Подтиска собствените си предпочитания и желания. Често се наблюдава прекомерна отстъпчивост. Обикновенно това води до натрупване на гняв.

  2. Саможертва

    Пренебрегва собствените си нужди,за да е в помощ на другите. Проявява силна емпатия към чуждата болка. Понякога водещо е чувството, че собствените нужди няма да бъдат посрещнати адекватно, ако не се грижи за другите.

  3. Търсене на одобрение

    Клиенти с тази схема се фокусират върху спечелването на одобрение, признание или внимание от другите хора. Чувството за самоуважение е пряко зависимо от реакцията на другите. Понякога включва прекомерно изтъкване на статус, външен вид, богатство или постижения/ като средство за получаване на одобрение, възхищение или внимание, а не заради власт или контрол/.

Свръхбдителност

Схемите от тази област се характеризират най-общо с прекомерно подтискане на спонтанните чувства и импулси и приемане на ригидни правила, често за сметка на щастието, релаксацията, близките взаимоотношения. Стремежа да се избегнат грешките доминира над удоволствието, забавлението и отпускането. Схемите са следните:

  1. Негативизъм / Песимизъм

    Фокусът е върху негативния аспект на живота / болка, смърт, загуба, разочарование, конфликти, вина, обида, грешки и т.н/ Характерни са очакванията, че нещата ще станат лоши – в работата, финансите и т.н.

  2. Свръхконтрол

    Схемата е свързана с вярването, че човек трябва да подтиска емоциите си. Най-честите области на подтискане са – гнева и агресията; позитивните импулси / сексуална възбуда, наслада и др /; чувствата. Набляга се на рационалното.

  3. Твърди стандарти

    Основно е вярването, че трябва да се стреми да изпълнява високи перфекционистични стандарти на поведение и справяне, обикновено за да избегне критика. Това води до напрежение, трудност да се намали темпото и свръхкритичност към себе си и другите. Честа е неспособността да изпитва удоволствие и да се отпуска. Твърдите стандарти се представят като: 1/ перфекционизъм, прекалено внимание към детайлите или подценяване колко е добро собственото представяне свързано с нормата; прекалено фокусиране върху срокове и ефективност. 2/ ригидни правила и "трябва" в повечето области на живота.

  4. Наказателност

    За човек с такава схема е характерно вярването, че хората трябва да бъдат сурово наказвани за направените грешки. Обикновенно са гневни, нетолерантни, наказващи и нетърпеливи с хората, които не отговарят на стандартите. Трудно прощава своите и чуждите грешки , не желае да обсъжда извинителни обстоятелства, да приеме човешките недостатъци и да се съобразява с чувствата.

За повече информация:
www.schematherapy.com
www.isst-online.com

За връзка:

Телефон:
089 66 415 66 - Севда Шенкова;
0897 897 147 - Петя Николова

E-mail:
sevda.shen@gmail.com - Севда Шенкова;
psytherapyy@gmail.com - Петя Николова

Полезни връзки